Wednesday, January 21, 2015

Торта "The Godfather"


От много време отлагах и ето, че най-накрая се появи точният повод и смелостта да опитам да направя торта с фондан. В интерес на истината, това е вторият ми опит, първият беше с домашно приговен фондан и се получи доста по-зле в сравнение с това, което виждате в момента.


      В тази публикация нямам намерение да ви споделям рецептата за блатовете или крема, а ще споделя личните си наблюдения за работата с фондан, както и преживяванията си по време приготвянето на тортата. Първо бих искала да изкажа искрената си благодарност към братовчед ми Васко и моята много добра приятелка и бивша съквартирантка Ани. Те присъстваха при подготовката и украсяването на тортата, додаоха доста съвети, а покрай тях отнесох и някои градивни критики. :)
     Украсата за тортата се прави цели три нощи, имайки предвид, че през деня съм на работа! Можете ли да си представите?! :) Първата вечер се занимавах с оцветяването на фондана, което отне около 2 часа.  Фонданът, който си закупих от магазина е бял и двата цвята, които исках да постигна бяха черен и ярко червен. Е, както виждате черният се получи доста добре, но червения съвсем не стана червен, какъвто очаквах. За щастие, на следващата вечер установих, че проблемът не е в мен, а в цвета на оцветителя, които съм си купила, той просто не е ярко червен.
     Вечер 2-ра, вечерта на декорациите или по-точно на буквите и розите. Имах готов шаблон, който за съжаление се оказа доста по-голям от размерите на тортата. Наложи се да изрязвам буквите по ръчно прерисуван шаблон. Липсата на макетно ножче усложни нещата, тъй като при работата с фондана, той се затопля и при изрязването на буквите се разтегля повече от необходимото. Другият проблем бе, че плотът ми е грапав и поради тази причина сложих дървена дъска, която ограничаваше пространството върху което мога да работя. За буквите доста градивни критики изядох от "експерта - чертожник" Васко, който помогна в изравняването на буквите. Относно розите, те станаха по-лесно, отколкото очаквах, но със сигурност с практика биха станали и още по хубави.
    Третата вечер тортата бе завършена в компанията на чаша червено вино, сирена и сладката Аничка, която постоянно даваше идеи и предложения.
Крайният резултат сами може да видите. Аз лично се забавлявах изключително много. Със сигурност нямаше причина да се притеснявам дали ще се получи или не. Освен всичко останало тората беше и вкусна, а Дани(Рожденика)-изключително щастлив.




Bon appétit!

No comments:

Post a Comment